
При едно от последните ми пътувания из прекрасната Италия седнах за обяд в малко, чаровно ресторантче някъде там, на брега на морето. Към удоволствието от вкусната храна и прекрасната гледка се добави и приятното усещане от красиво и чисто застлана маса с покривка в морски десен.
На допир усещането беше за някакъв фин, мек, ефирен плат, но за мое учудване се оказа, че е целулоза, нещо между хартия и плат. И така се роди идеята за Сабина.



